ако вие сте намерили такъв човек пазете го и го ценете..защото той в такъв ще ви е посветил много повече от колкото си мислите...но уви ,твърде слепи сте да го оцените..
...понякога най красивите неща са около нас,заобикалят ни и са пред очите ни..,но ние ги виждаме тепърва когато...сме пред състоянието да ги загубим...
не знам...защо ви казвам това,но може би факта че осъзнах че човека когото съм търсил от толкова години е пред очите ми...,моето друго аз...,в интерес на истината последния път когато изпитах нещо такова беше преди..6 години..и дори още не съм забравил този човек...въпреки че тя почина...,но знаете ли защо съм оплетен в собствения си малък свят? защото скоро ще ми се наложи да пренебрегна всичко което познавам и да започна "новото" начало за което мнозина от вас мечтаят..началото което в момента ми се струва нещо толкова нежелано но от друга страна...,важно за мен самия..но надали разбрахте по думите ми какво имам предвит ето това отговор на писмото ми за Masthead Studios (студио за компютърни игри...)
______________________________________________________
Здрасти, Валентин,
Извинявай за закъснелия отговор, но правихме различни реорганизации в екипа
и планове за бъдещото развитие на Мастхед.
Много се радваме, че си фен на това което правим и че искаш да работиш за
нас. В момента сме на етап приключване на арт-а на Earthrise и за съжалание
няма да има възможност да отделим хора, които да те обучат, за да навлезеш
максимално бързо в работата. В момента когато имаме ресурс да назначим нови
хора в арт-екипа ти си първи в списъка
Понеже не искаме да те караме да чакаш много дълго, ще гледаме това да се
случи бързо. Очаквай включване и още един път поздравления за усърдието и за
последните модели.
Поздрави,
Наско
____________________________________________________________
Когато за първи път ..се почуствах на място в родния си град...сред различните от мен..за пръв път се почуствах като свой...и открих някого към когото да се привържа...,и някого когото може би ще..нараня...,но не толкова колкото сам ще нараня "моето щастие" за да задоволя мечтите си които съм идеализирал до такава степен...
в този миг единственото което мисля не е това какво да правя,или как ще свикна с новите промени,или как ще изоставя хората които наричах мои приятели...хората които някога ме търсиха но които спряха да се обаждат с времето и започнаха да живеят своят личен живот...,със своите приятели...и от една страна ме накараха да се чуствам като пришелец в родния си град..и това беше един от факторите подтикнали ме да търся "щастието" си другаде....но не виня никого за това...,всеки има право на избор на много неща...,и знам че вие ще уважите моят избор и не ще ме съдите било то за думите ми...или за това че ще замина.....и всичко което изпитвам не е страх...не е самота..не е обърканост...,а едно тихо и неизбежно спокойствие...,преливащо в притеснение към това как ли ще се отнесе към това човека който ми показа че не съм просто пърче месо а че съм човек преливащ с емоции...
..и ще приключа това писмо с думите от една песен които се въртят в главата ми отново...и отново и отново...,и колкото и иронично да звучът с тях може да се опише всичко по горе най накратко...
"..за всяко нещо идва край...но моля се да има рай..отново да се срешнем там,да не бъда сам..само ме познай...."
за всяко нещо има край.....
това е от блог-а ми за сега ....,бъдещето те първа предстои...,и вятъра на промените навява бавно към мен самия...и самите промени са далеч в бъдещето...,но всички знаем..времето как лети...
уви...











--
DEMOREEL 2007: [link]
--
DEMOREEL 2007: [link]
--
I came,
I rendered,
I'm still broke!
--
DEMOREEL 2007: [link]
--
I came,
I rendered,
I'm still broke!
--
the past, the now, the coming years.
Previous Page12345...Next Page